СЪЩНОСТ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛ

По втори реферат говориха:

Б. БОЕВ – ОБЩЕНИЕ НА ДЕТЕТО С ЖИВАТА ПРИРОДА.

Както във всички области на живота новото учение носи нещо ново, така то носи ново и в областта на възпитанието. Ще говоря само за един конкретен въпрос от тая област, именно за общението на детето с живата природа.

През втория възпитателен период (от 7-14 г. възраст) свързването с силите на живата природа, трябва да стане изходна точка на цялото обучение. За това има следните основания:

1. При възпитанието на детето трябва да се излиза от физичното. То е по-достъпно за него. И след това, от физичното можем да се издигнем до по-висшите истини.

2. Вторият период се характеризира с предимното развитие на етерното тяло, което съдържа строителните, жизнените сили на организма. То организира физичното тяло. За да е в съгласие възпитанието през този период с детската природа, детето трябва да се занимава само с това, в което има движение, живот. Ето защо, през този период то трябва да има работа с цветя, треви, дървета, извори и пр.

3. Този начин на обучение е в съгласие с законите на общочовешкото развитие. Биогенетичният закон гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото“. От окултизма се знае, че човек в миналото е имал по-близки връзки с цялата природа. За него растението е било нещо повече от това, което то представлява за днешния човек. Той е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. По-после, с потъването на човешкото съзнание в материята, той е изгубил тази способност.

4. Днес у човека се събуждат нови сили, спящи до сега. И чрез тяхното събуждане той ще влезе в по-близък контакт с живата природа. Ето защо този начин на обучение е в съгласие и с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.

5. Работата всред природата укрепява физически и духовно. Ученикът вместо да живее в прашни стаи, неподвижен, ще бъде на чист въздух и слънце, ще упражнява своите сетива, мускули, бял дроб и пр.

Що е „жива природа“? За материалиста природата е един сляп механизъм, но за окултиста тя е жива. Това не е само един поетически образ, но една действителност. Окултистът под „жива природа“ разбира съвкупността от разумните същества, които стоят зад видимата природа. Последната е само израз на тяхната дейност. Така човек може да се свърже с духовните сили, които работят в природата. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, висши идеи, хармония?

6. Чрез този начин на обучение ще се развие и естетичния вкус на детето, понеже то ще живее постоянно в един мир на красота, хармония, разумност, които проникват цялата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства в човешката душа.

Детето няма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всред нея ще бъде изходна точка на цялото обучение. И тая дейност от начало ще бъде средна между игра и работа и постепенно ще преминава към работа. Тя може да бъде разнообразна:

1. Чистене на пътищата от клечки, камъчета и пр.

2. Чистене на извори.

3. Садене на цветя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лехи и пр. И тук то ще проявява творчество: в избора на цветята, в тяхното съчетание, във фигурите, образувани от тях, във формата на лехите и пр. Тая дейност ще развие волята му, творческите му сили, а живите сили на природата пък ще се преливат в него.

От друга страна, Всеки вид дейност всред живата природа, като чистене извори, садене цветя, и др., преведени на друг език, са символи на излетни духовни процеси. Всеки вид такава дейност ще се превежда от детето. В това отношение, всички тези дейности могат да имат важен възпитателен характер. Един пример: както детето чисти пътя в гората от камъчета, клечки и пр., така у него ще се яви стремеж да чисти своите мисли и чувства. Така всеки вид дейност всред живата природа ще събужда съответните стремежи и импулси в душата му.

И ако този начин на възпитание се въведе в училищата, какво би станало с България за няколко години само? Като знаем, че в България има повече от 700,000 ученици, можем да си представим, в колко скоро време голите склонове и върхове ще бъдат покрити с овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у децата ще бъде събудено.

Окултизмът е за трудовото училище, но на горепосочените основи. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип. Напр. Кершенщайнер говори повече за занаятчийски (ръчен) труд. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характер на училището, колкото може, но за изходна точка взима ръчния труд в работилницата. А Дюи, покрай ръчния труд, дава голямо място и на индустриалния (машинния) труд. Изобщо, трудовият принцип: – „Обучение чрез дейност“ е добър, но приложението му не е в съгласие с детската природа. Даже някои искат да направят детето „малък индустриалец“. С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-тата си година.

физичният труд трябва да бъде по 1-2 часа на ден. А другото време ще се употреби за обработка на придобитото, преживяното. Обучението по разните предмети може да става, като се изхожда от полската работа.

Това е очевидно, преди всичко за естествознанието. Детето ще може да го изучава паралелно с своята работа. И колко дълбоко ще вникне то във всички факти, понеже това ще бъде във връзка с дейността му! Също така красиво ще могат да се свържат смятането и геометрията с работата му всред природата. То ще брои лехите, дръвчетата в редовете, венечните листа в цвета, зърната в царевичния кочан и пр. Чрез тези наблюдения то ще вниква в известни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цветовете, на лехите и пр. По този начин ще се запознае с всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивите форми, които то е наблюдавало в природата, или е добило чрез собствено творчество, ще будят у него известни духовни сили. Окултизмът изтъква вътрешната връзка между известни фигури и известни сили на душата. Също така и за география, история, езиците, музика и пр., работата му сред природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: В песните ще се говори за слънчевия лъч, за извора, за цветята, за тревицата и пр., и всичко това след туй може да се смята като дълбока алегория, явления из вътрешния живот, като алегория за висши духовни истини и закони. От друга страна, всички тези картини, като се свържат с музика, ще бъдат преживени по-дълбоко.

И гимнастическите упражнения могат да се свържат с работата всред природата и да послужат като средство за влизане в контакт с силите на живата природа. Същото се отнася и за рисуването. Трябва да се имат пред вид висшите разумни сили, които работят в природата. Изхождайки от формите на природата, детето може да твори нови форми: тук има безкрайно поле на творчество.

Има някои опитни училища, в които е приложен земеделския труд, но днес се чуват гласове на разочарование от тях. Защо? Защото в тях е липсвал духовният елемент. Не е достатъчно детето само да работи всред природата, но този елемент трябва да прониква цялата му работа.

Неговата работа не трябва да е механична. Духовният елемент ще внесе идея в работата му:

1. Преди всичко трябва да чувствува любов към цветята, дърветата, тревите и пр. То ще ги счита за живи същества, у които намира отзвук любовта му към тях. Малкото дете чувствува цялата природа одушевена, но после фалшивото възпитание я превръща в мъртва за него. Чрез подходящо отнасяне към природата, детето ще знае, че и най-малката тревица, дърво, цвете, мушичка, бръмбар и пр., имат съзнание, разумност, както и то, само че на друга степен в развитието си. И тогаз детето ще има съвсем друго отношение към природата. Тогаз то няма да иска вече на връщане от екскурзия да къса цветята за букети. Това има и Важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му към хората. По-горе се каза, че става преливане на живот от живата природа в нас. Само когато чувствуваме разумността, която прониква цялата природа и имаме правилни отношения към разумните сили, които работят в нея, можем да се свържем с тях.

2. Друг случай от проникване духовния елемент в дейността на ученика е следният: всички явления В природата ще се разглеждат като символи, алегории, притчи, загатвания за закони от вътрешния живот. Този символизъм ще внесе поезия, художествен елемент в детския живот, понеже символизмът винаги е важен източник на красота. Този символизъм ще събуди художествените дарби у детето. От друга страна, той ще представи на детето в достжпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевият изгрев, поникването на житното зърно, избирането на водата, посяването и поливането на едно цвете или дръвче, всичко това в живата природа може да се вземе като символ. Тогаз, колко разбираеми стават великите истини за детето! И в каква красива форма облечени то ще ги изучава!

3. Има и друг случай за проникване на духовния елемент в детската дейност. Детето ще съзнава, че работи, за да причини радост на другите. Неговата работа при подходящо възпитание ще представя служене на другите. И това ще става по вътрешен импулс, а не чрез натрапваме отвън. В „служене“ детето може да се възпита още от малко: още от 3-4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другите е източник на висша радост. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човешкия живот, е когато той представлява служене на Бога. И тогаз, всяка работа, проникната от такова съзнание, става свещенодействие.

Във връзка с работата си всред живата природа, детето ще изучи постепенно и методите на природо съобразния живот: разумно ползуване от слънцето, от планините, от изворите, от реките; после, то ще изучи постепенно разумните методи на хранене, дишане, спане, докато най-после дойде до методите за разумното нареждане па живота в хармония с по-дълбоките духовни закони на живата природа.

При правилно отношение към природата, зад всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си с всички същества и ще бъдем свързани с тях с връзките на Любовта.

CТ. РУСЕВ – СЪЩНОСТ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛ

Съвременното училище мисли, че душата на детето е табула раза (бяла книга), на която училището може всичко да пише. Според това то реди своите програми и методи на преподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своите ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на детето е табула раза, нито пък всяко знание е за всички деца. И така има много конфликти. Често пъти известен брой ученици от класа или отделението съвършено не се интересуват от преподадения урок (независимо от подлога). А и онези ученици, които уж се интересуват, само паметно заучават уроците – голяма част от преподаденото им остава чуждо. За това то често излетява и става нужда за повторение, преповторение и зубрене.

И, понеже съвременното училище учи, не каквото децата интересува, не и онова, за което са готови да възприемат, но онова, което известна програма предписва, аз бих нарекъл това учение, донякъде, насилническо. Децата не обичат съвременното учение. Те с радост започват 1-во отделение, но бързо се разочароват.

Новото училище трябва да се сложи върху базата, че детето иде на земята като в една специална лаборатория, за да провери знанията, които носи в себе си потенциално. Тогава едно тукашно училище ще бъде като едно справочно бюро, винаги готово с разполагаемите сведения, класифицирани и подредени по възходяща степен на Всеки клон от науката.

Методите на новото училище, съобразно предназначението на училището, трябва да бъдат обяснителни.

Учениците ще питат за онова, което не знаят, а учителят ще обяснява. Учителят няма да говори предварително лекцията си, нито пък ще има слаби ученици. Всеки ученик ще знае всичко, каквото го интересува. (Да не се забравя, че аз говоря за едно по-далечно бъдеще.)

Обучението ще става всред природата, а за предмет на урока ще се взима всичко видяно и чуто, всяко събитие, всяко явление, всяка случка, всеки предмет.

Учителят на едно отделение, или клас, трябва да има силна връзка с духовния свят, за да може да добива бързо и точно всички сведения по въпросите, които ще обяснява.

А директорът на училището непременно трябва да е френолог или ясновидец, за да разпределя децата в паралелки по степента на индивидуалното им развитие.

П. К. ПЕНКОВ – ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТЕ

Говори се за свободата на учителя. Свободата е нещо, което трябва да се спечели от учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дете между взривове, защото е опасно, то не знае тяхното естество. Не може да е свободен учител, който работи по теркове. Не са законите и правилниците главната пречка на учителевата свобода, а – неговото невежество.

Болшинството от нас не познаваме човешката душа и в частност детската такава, не притежаваме качествата, които ще будим в детската душа. А общоизвестна истина е, че не можем да дадем това, което нямаме.

Детето от малко да насочваме да се опира в живота на три опорни точки – храна, почивка и труд. Всеки намира мястото си на софрата, намира и това на почивката, трябва да намери и това на труда. Както физическото тяло, за да стои устойчиво, трябва на три точки най-малко да се опре, така е и човешкия живот с тия три опорни точки – храна, почивка и труд. Който пропусне една от тия три опорни точки, пада.

Днес децата сме натоварили с голям книжен баласт – ден и нощ четене, учене на памет. По този начин се откъсват от живота и приучават да живеят на бащин и майчин гръб, а „дървото се превива, докато е младо“. Потребно е да се намали книжното учение, за да се дава възможност децата да участвуват в живота и с труда си в дома, училището и обществото.

Учителят всякога да е във връзка с главата на живота – живата природа, за да изтича преснота от ума му, душата му, сърцето му, цялостния му живот. По този начин той ще способства на детето да се разцъфти човекът в него.